Мисля, че най-напред чух групата Negramaro и после научих за виното, макар че бях виждал бутилки с този надпис. Не е толкова важно кое беше първо, а че и двете ми допаднаха изключително много, както и цялата област Пулия (Puglia, на английски го изписват като Apulia), а хората, с които се запознах там ме накараха да изпитвам носталгия по онези места, нещо което не вярвах, че може да се случи. Ще цитирам един текст, който намерих и който скоро ще се опитам да преведа, доколкото мога:

Il Negroamaro è un vitigno rosso coltivato quasi esclusivamente in Puglia, in modo particolare nel Salento.

L’origine del nome non è altro che la ripetizione della parola nero in due lingue: niger in Latino e maru in Greco antico.
E’ uno dei principali vitigni dell’Italia Meridionale. Deve il suo nome a questo vitigno il gruppo musicale dei Negramaro.
Ora capiamo un po meglio dove trova l’ispirazione il gruppo. Dopo una bottiglia di Negroamaro (14% vol.) si possono scrivere delle ottime canzoni!

Per concludere non poteva mancare il solito piatto misto di salumi. Ottimo il guanciale affumicato.

(цитатът е взет от тук:

http://www.timpy.it/blog/labels/Mangiare%20e%20bere.html )

По принцип кафе и производни рядко пия, но капучиното е нещо различно за мен, то носи в себе си магията на аромата, на цвета и отключва фантазията. Имах щастието да поживея в Италия, където пих лошо капучино само на едно място в Ostuni – La citta Bianca и то, защото собственикът на бара не ни разбра точно какво искахме. Кафето е религия в Италия и сега съм принуден отново да не го пия по заведения у нас, просто местата, където го правят добре са малко и аз все още търся такова. Между другото има едно заведенийце с добро капучино и тези дни ще гледам да разкажа повече за него, както и да приложа снимков материал.

Снимката горе е от сайта на кафенето Sant’Eustachio. Ако някой попадне в Рим горещо му препоръчвам да иде и да си поръча, каквото и да е, да го изпие на бара и да почувства не само вкуса, но и обстановката. Много е вероятно точно, когато сте там да влезе някой сенатор, защо не и самия министър-председател. Цените са повече от прилични за такова известно място, което обаче гидовете пропускат да покажат на туристите.

http://www.santeustachioilcaffe.it/